Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Сандо[1] бай Стояна[2] понахокал,

отговор на Сандо дава Марко[3],

 

Сандо се държи и брани жарко —

бре кавга и тлъстичкия кокал

от устата им почти излиза!

Криза, криза![4]

 

Опозицията се огледа:

„Ха сега е вече време, братя!…“

Врява вдигна се до небесата,

всеки търси начин за победа,

всеки устните си пооблиза:

Криза, криза!

 

— Две оставки вече! Пет оставки.

— Тоз ми каза! Онзи увери ме.

— Има вече криза, братя, има!

— Вярно! Даже столичните чавки

грачат на „Панах“ там от корниза:

Криза, криза!

 

И една прекрасна светла заран —

от надежди златни изтерзани,

към двореца двама ветерани[5]

хукват край задрямалий стражарин,

както станали — кажи, по риза.

Криза, криза!

 

Сандо пък изпоти се, попъшка,

ала треската му пак премина.

Па изправи се, че като зина:

— Криза?!… Кокала държа го мъжки!

И дорде кат вас го не огриза —

няма криза!

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 14 от [31 март] 1922 г., с подпис: Ведбал.

Печата се със следната поправка:

Стих 21: „към двореца двама ветерани“ вм. „отвън двореца двама ветерани“.

[1] Сандо — Александър Стамболийски.

[2] бай Стоян — отнася се за Стоян Омарчевски. Омарчевски, Стоян (1885-1942) — виден деец на БЗНС; неколкократно избиран за народен представител; министър на народната просвета в правителството на Ал. Стамболийски (1920-1923).

[3] Турлаков, Марко — деец на БЗНС, министър на железниците, пощите и телеграфите (1919–1920) и министър на финансите в правителството на Стамболийски (1920–1923). Марко Турлаков е обвиняван за участие в редица афери, които му донесли големи печалби.

[4] През март 1922 г. в Народното събрание се гласува закон за новия правопис, според който буквите Ъ и Ь се изхвърлят от българската азбука. Стамболийски е против наказателните санкции срещу тези, които не спазват фонетичния правопис. Стоян Омарчевски и Марко Турлаков настояват да има глоби и наказания. Обидени, те напускат Народното събрание и заявяват, че ще си подадат оставката. Очаква се министерска криза.

[5] на 25 март сутринта Т. Теодоров и Ст. Костурков, водачи на блока, са поканени по телефона да се явят в двореца. Те отиват с надеждата, че царят ще им възложи да съставят новия кабинет. В двореца се оказва, че никой не ги е викал. Този случай дава повод за много шеги и оживени коментарии и в печата.

Стоян Костурков (1866-1949) — обществен и политически деец, учител. Един от основателите на Радикалната партия и неин ръководител. Министър на просветата (1918-1919) и на железниците (1931-1934); министър на просветата в правителството на ОФ (1945-1946).

Теодоров, Теодор (1859-1924) — буржоазен политически деец, водач на обединената народно-прогресивна партия. Като министър-председател (ноември 1918 — октомври 1919 г.) възглавява българската делегация в Париж по приемане условията на Ньойския мирен договор 1919 г.

Край