Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Сандо[1] бай Стояна[2] понахокал,
отговор на Сандо дава Марко[3],
Сандо се държи и брани жарко —
бре кавга и тлъстичкия кокал
от устата им почти излиза!
Криза, криза![4]
Опозицията се огледа:
„Ха сега е вече време, братя!…“
Врява вдигна се до небесата,
всеки търси начин за победа,
всеки устните си пооблиза:
Криза, криза!
— Две оставки вече! Пет оставки.
— Тоз ми каза! Онзи увери ме.
— Има вече криза, братя, има!
— Вярно! Даже столичните чавки
грачат на „Панах“ там от корниза:
Криза, криза!
И една прекрасна светла заран —
от надежди златни изтерзани,
към двореца двама ветерани[5]
хукват край задрямалий стражарин,
както станали — кажи, по риза.
Криза, криза!
Сандо пък изпоти се, попъшка,
ала треската му пак премина.
Па изправи се, че като зина:
— Криза?!… Кокала държа го мъжки!
И дорде кат вас го не огриза —
няма криза!