Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Бой ще има, бой ще има

на книжевния мегдан[1],

дрянова тояга взима

Омарчевски бай Стоян[2].

 

А професорска дружина

готви острите пера —

крепостта ще се превзима

с пристъп, както се разбра.

 

По заключените двери

удря бай Стоян с юмрук:

— Кой със мене ще се мери?

Аз съм господаря тук!

 

— Брей! Бъдете малко скромни,

станахте за смях навред!

Ний сме хора автономни,

туй го знае целий свет!

 

Но Стоян се хич не спира:

— Аз съм силен, т.е. прав.

У закона се намира

твърде важен параграф…

 

Бой захваща, бой захваща

на книжевния мегдан,

кой ще пие, кой ще плаща —

да му мисли бай Стоян!

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 12 от [17 март] 1922 г., с подпис: Нагел Смуглый.

[1] Стоян Омарчевски като министър на народната просвета намалява бюджета на Софийския университет, съкращава числото на професорите в някои катедри и настоява лицата от университетския персонал, които заемат отговорни места в политическите организации, да не бъдат допускани да четат лекции. Академичният съвет протестира срещу посегателството на автономията на университета и изпраща ултиматум до правителството, в който се заявява, че ще напуснат всички преподаватели. В знак на протест лекциите са преустановени и от 1 март университетът е затворен за няколко месеца.

[2] бай Стоян — отнася се за Стоян Омарчевски. Омарчевски, Стоян (1885-1942) — виден деец на БЗНС; неколкократно избиран за народен представител; министър на народната просвета в правителството на Ал. Стамболийски (1920-1923).

Край