Христо Смирненски
Пролетен грях ^[0]

Усмихнато слънце припече

и пролетен химн прозвъни;

мечтите ми връщат се вече

от топлите южни страни.

 

Небето разля милиарди

въздушни целувки-лъчи;

излезте, деца, в булеварда

с искрящи, влюбчиви очи.

 

Анета, Жанета и Мери

и проче амурни сестри,

открийте сърдечните двери,

макар да сме пак без пари.

 

И нека всуе ви не молят

горящите наши души —

ужасен грях върши напролет

тоз, който не ще да греши!