Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Звънки шпори пак се чуха

по шосета и села —

вятър изборен задуха

над долини и поля.

 

Шарено хоро се люшна,

песни, речи, тържества;

Пижо гледа добродушно

и поклаща сал глава.

 

Танеца пак Сандо[1] води,

рипа, вика: „Ха, сега!“

И по всичките му моди

кърши майсторски снага.

 

Подир него наредени,

с пъстро цвете на глава,

пъшкат блокови ергени

и поклащат се едва.

 

След тях алени витязи,

татък хилав радикал,

а на края — бог да пази

и еснафа се хванал.

 

И люлее се хорото,

Песни, крясъци весден.

Сандо бърше си челото,

зимно време изпотен.

 

— — — — — — — — — — — —

— — — — — — — — — — — —

— — — — — — — — — — — —

— — — — — — — — — — — —

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 9 от [24 февруари] 1922 г., с подпис: Ведбал. Последните стихове са унищожени от цензурата.

Написано по повод проведените на 20 март 1922 г. селскообщински избори, донесли на комунистическата партия нови големи успехи. Тя завладява много нови общински съвети.

[1] Сандо — Александър Стамболийски.

Край