Христо Смирненски
Февруари (Февруари се навъси…) ^[0]

Февруари се навъси,

ей тъй просто за инат,

инфлуенца той поръси

над престолния ни град.

Хората се ужасиха,

всеки кашли, всеки киха.

 

Дето идеш, срещаш болни,

сякаш чумав е града,

лекарите са доволни,

туй за тях не е беда,

че таз гостенка незвана

носи им небесна манна^[1]!

 

София днес океан е

от разляна рядка кал,

сякаш целий град залян е

със съвременен морал.

За да тръгнеш на разходка,

трябва ти подводна лодка.

 

Непрекъснатата киша

много хора умори;

мръдна и алъш-вериша

на поповете дори.

Те със смях ръце потриват

и от радост се напиват.