Христо Смирненски
Сурвакане ^[0]

Сред горести нечакани

в житейския ни път

съдбата суровака ни

със неодялан прът.

 

И ний нещастни граждани

под жълтия байрак —

срещнахме с недояждане

и таз година пак.

 

Сърцата наши по̀ ли са

безгрижни днес, уви?

Тежи пак нова полица

над старите глави.

 

А всеки удря, чука ни

по начини безброй

и вече са попукани

месата ни от бой.

 

Светата репарация^[1]

и тя днес на свой ред

почуква ни със грация

за здраве и късмет.