Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

Северняка гневно вее

над общинския съвет,

лебедова песен пее

столичният морав кмет[1],

а отвред

спуска се оранжев лед.

 

Бай Иван ръце потрива[2],

кърши с грация снага,

покрай него се увиват

жълти врани из снега:

га, га, га —

здраво дръжте се сега!

 

Ех, че кокалчета тлъсти!

Братя, вуйчовци, сестри,

припкайте сега чевръсти,

припкайте вий от зори —

с по две-три

служби той ще ви дари.

 

Северняка гневно вее —

изпълнява си дълга, —

общината се люлее,

скачат врани по снега:

га, га, га —

здраво дръжте се сега!

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VI, бр. 50 от [17 декември] 1921 г., с подпис: Йуда Добродушни.

През декември 1921 г. в общинския съвет се разглежда нов законопроект за софийската община, според който столицата се разделя на централна община, в която общинските съветници не се избират, а се назначават от правителството, и на квартални общини, в които съветниците се избират, но нямат никакви права.

[1] Столичният морав кмет — Константин Баталов, демократ, по това време кмет на София.

[2] Бай Иван ръце потрива — отнася се за Иван Длъгнеков, председател на земеделска дружба в София, за когото се е очаквало да бъде назначен за кмет на София.

Край