Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Аз съм Жеков Николай[1]

бивш командващ, бивш министър;

дейността ми всеки знай —

тя е като извор бистър

в някой девствен горски край.

 

В дни на пагубна война

в Кюстендил бях аз на дача[2]

в тези бурни времена

имах мирната задача:

ученички и вина.

 

Мъчно беше ми тогаз,

че войниците са голи,

че нарастват всеки час

техните безброй неволи,

и от мъка… пиех аз.

 

Знам, разстрелваха през ден

за случайна грешка дребна,

но защо вините мен?

Дисциплина бе потребна

и покорност в дълг свещен.

 

Аз съм Жеков Николай —

бивш командващ, бивш министър.

Няма днес кой да желай

в криминалния регистър

името ми да сияй[3].

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VI, бр. 43 от [22 октомври 1921] г., с подпис: Ведбал.

[1] Жеков, Никола — главнокомандуващ българската армия по време на Първата световна война.

[2] Генерал Жеков по време на войната устройва пищни тържества във своята вила над Кюстендил.

[3] Убеден в своята безнаказаност, генерал Жеков се завръща от чужбина, където е избягал след войната и се явява пред Държавния съд. Пред съда се държи предизвикателно и се опитва да отхвърли от себе си всички обвинения.

Край