Метаданни
Данни
- Година
- 1921 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)
На трикольорна позакърпена постеля
лежи умиращият лев.
Реди се ден след ден, неделя след неделя —
ни мърдане, ни дъх, ни рев.
Споглеждат се финансови ветеринари
и цъкат плахо со язик:
„Каква ужасна болест лева ни удари,
та в немощ легна той за миг!“
Турлаков[1] чеше се по голото си теме:
„Язък, язък за тоз аслан[2]!
Да му дадем чрез „Утро“ и чрез „Ново време“[3]
и мъничко валериан!“
И пъхат му в устата данъчна лъжица
со нова марка „Шеризѐ“[4],
дано проблесне пак живот поне искрица,
дано да стъпи на нозе!
А „Българан“ поглежда ги и се кикоти:
„Какво ще стане, братко мой?
Та тук е само кожата му от банкноти,
а сам в чужбина дреме той!“
Край