Метаданни
Данни
- Година
- 1921 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)
Бай Ристю чеше се по темето,
върти охлузен врат:
„Ех, за това ли му бе времето,
но пусти дяволски инат!
А божем те на бедни селени
не правили били щета,
а ето вчера вола взели ни
на всичката ни беднота!
Да се не види управията —
един-едничек имаш вол
и него вземат, а комшията
не ловило го протокол!
Не лови го, зер с кмета двамата
са тенджера и похлупак:
нали орташки взеха сламата
на дядо Пенчовий сирак!“
А чичо Тричко — фукарията,
и он въздиша и кълне:
„У нас имало! Чорбаджиите —
те са без крави и коне!
За Сръбско било, за Румания —
записаха и моя кон,
а малко са в хаджи Анания
и знаем как ги има он!
Тоз кьорав бил, на тоз опашката
накриво рязана била…
Така е, на думбаз дружбашката
комисия прави ли бела?
Но ще се наплатим юнашката,
ще помни всеки мазен туз:
като им пламне под опашката,
ще бягат заедно с Исус!“