Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

Конгресът ни днес заседава

за трети ден във „Ренесанс“,

отвън общоделец[1] въздиша,

изпаднал в мистически транс.

 

И в спомен за приставски шпори[2]

изглежда минаващ стражар

и в мътния поглед печално

трепти детективският жар…

 

Конгресът ни свършва, излизат

навън делегатите с глъч,

широкият гледа и тръпне —

душата му гърчи се в злъч.

 

Броящ делегатите точно,

той все пак с усмивка мълви:

„Ний имаме толкова члена,

и ний не сме малко, уви!“

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. II, бр. 19 от 12 май 1921 г., с подпис: Яким Егейски.

Стихотворението е посветено на Третия конгрес на Българската комунистическа партия, състоял се от 8 до 10 май 1921 г. в залата на театър „Ренесанс“ в София.

[1] Общоделец — член на партията на широките социалисти.

[2] И в спомен за приставски шпори — намек за времето, през което Министерството на вътрешните работи е в ръцете на широките социалисти.

Край