Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

Класическата ви фантазия

в Балканите не се побра,

потрябваха и в Мала Азия

културни елински ребра.

 

Затуй Кемал паша[1] калеса ви

с фурми и афион[2] в ръка,

о, славни внуци Ахилесови[3],

с невидимите си крака!

 

Но между нас, по-тихо казано,

изглежда, че по навик стар

пак афион ви е намазано

при Афион Карахисар[4].

 

И припкате да се очистите

там при егейските води,

след вас пък припкат кемалистите —

дваж по-усърдни отпреди.

 

И както вихрено се движите,

уви, замисля се човек

дали не ще се вий погрижите

да спрете чак на онзи брег?

 

Но стигнете ли вече в Атина,

спокойно в древний пантеон[5]

фантазията си разклатена

вий окачете на пирон.

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VI, бр. 16 от [16 април] 1921 г., с подпис: Ведбал. Повод за написване на стихотворението дава завоевателната война, която Гърция води срещу Турция, подстрекавана от империалистическите държави от Антантата и предимно от Англия. След поражението на Турция в Първата световна война страните от Антантата пристъпват към подялба на територията й. Осъществяването на плановете на империалистическите държави обаче е възпрепятствувано от разгърналото се в Турция национално-освободително движение. Държавите от Антантата по инициатива и под ръководството на Англия пристъпват към открита война и въоръжена интервенция на Турция, възлагайки нейното осъществяване на Гърция, на която били обещани големи турски територии. Гръко-турската война продължава три години (1919-1922 г.) и след първоначалните успехи гръцките интервенти търпят поражения. Воден от Ататюрк, турският народ успява да защити своите жизнени национални интереси.

[1] Кемал паша — Ататюрк, Мустафа Кемал (ок. 1881-1938) — виден турски държавен, политически и военен деец, основател и пръв президент на турската република (1923-1938). В 1919 г. застанал начело на буржоазно-националната революция в Турция, в резултат на която са изгонени англо-гръцките окупационни войски, ликвидирана е султанската власт (1922) и провъзгласена турската република (1923). В първите години на своето управление се опирал на подкрепата на СССР. През управлението му укрепват българо-турските отношения.

[2] Афион (тур.) — опиум.

[3] Ахил (Ахилес) — най-храбрият от гръцките герои, участвували в обсадата на Троя и възпети в поемата „Илиада“. Според преданието Ахил бил син на морската богиня Тетида и мирмидонския цар Пелей.

[4] Афион Карахисар — град в Азиатска Турция.

[5] Пантеон (гр.) — монументално здание, в което се пазят останките на заслужили хора.

Край