Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

С колко нежност и разкош

зимата ни приласка —

колко странно тази нощ

тръпне твоята ръка!

 

В тайнствения полумрак

шепне огнелика страст

и гирлянди девствен сняг

свеждат вейките над нас.

 

През капризна топлота

звънко твоят смях звучи

и усмихва се мечта

в теменужните очи.

 

А снежинките летят —

в тебе влюбени и те,

и целувайки те, мрат

в мраморното деколте.

 

И далеч, далеч градът

тъне в сребърни петна;

странно сплитат се, трептят

цветни ленти светлина.

 

Там е празнично сега,

тътнат шумните тълпи;

в блян по нечия снага

златен блясък се топи.

 

Но аз двойно съм богат

в тези трепетни нощи;

аз съм още толкоз млад,

толкоз хубава си ти!

 

И напразно тук сега

някой черен дух шепти:

„Плъзгаво е по снега

в тези нощни самоти!“

 

Ах, над нашите глави

смешна истина звъни:

плъзнали сме се, уви,

още в ранни младини!

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VI, бр. 5 от [29 януари] 1921 г., с подпис: Ведбал. В Института за литература при Българската академия на науките е запазен авторски ръкопис (инв. №42), озаглавен „Снежинка“. Печата се по текста от Българан.

Варианти в ръкописа: Стихове 9-12 липсват; стих 19: мълком сплитат се, трептят; стихове 21-24:

Но над мене скръб не бди,

грижите безшумно мрат

и живота не следи

с кикот злобен моя път.

Че аз двойно съм богат // в тези сребърни нощи; стихове 29-36 липсват.

Край