Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

В януарска нощ студена

трима дяволи червени

странна мисъл облада.

И засмени, непознати,

се понесоха крилати

на разходка из града.

 

И видяха нещо свети

на министрите в съвета

и възпряха там тогаз.

Там разбраха, че кове се

план на тънки интереси

в глухия среднощен час.

И с загадъчна соната

те оплакаха съдбата

на оранжевата власт.

 

А за страх и изненада

те изпяха серенада

над Малиновий креват[1].

Пожелаха му да стане

и кормилото да хване

на държавний апарат,

ако трудно е наяве,

може туй да го направи

в своя вечен сън благат.

 

И възпреха за утеха

над бай Янковата[2] стреха

с тиха песен и свирни

и попитаха го кротко

за добрата му разходка

из далечните страни.

Казаха му да подреме

в блян за миналото време —

златни министерски дни.

 

И пак минаха те трима

с вихъра на люта зима,

като странен хоровод.

Буйни, луди и чевръсти,

те смутиха старци тлъсти

в кафене „Свети Синод“.

 

А завръщайки се вече,

те съзряха недалече

тлъст и грешен народняк,

с громки маршове вълшебни

и масажи най-целебни

стигнаха дома му чак.

И след кат му пожелаха

лека дейност на стомаха,

плъзнаха из черний мрак.

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. II, бр. 3 от 20 януари 1921 г., с подпис: Яким Егейски. Без заглавие, в списанието е поместено като текст към шест карикатури от Вл. Бунтарски — псевдоним на Ал. Добринов.

Печата се със следната поправка:

Стих 28: „и попитаха го кротко“ вместо „и попитаха го кратко“.

[1] над Малиновий креват… в своя вечен сън благат — Ал. Малинов е иронизиран като човек, който много спи и често проспива политическите събития. Малинов, Александър (1867–1938) — буржоазен държавен и политически деец, юрист. От 1902 г. шеф на Демократическата партия. Министър-председател от 1908 до 1911 и през 1918 и 1931 г.

[2] бай Янко — Янко Сакъзов. Сакъзов, Янко (1860–1941) — известен обществен и политически деец, социалист-опортюнист; след разцеплението на партията (1903) става водач на опортюнистическата БРСДП (широки социалисти). Министър на търговията, индустрията и труда в правителството на Т. Теодоров (1919 г.)

Край