Христо Смирненски
Новогодишна смяна на кабинета ^[0] (Злободневка)

Сбра си старата багажа,

взе си сбогом с нас и с вас

и безшумно по паважа

тръгна в полунощен час.

 

Сянката й прегърбена

бавно мярка се в нощта,

угнетена, наскърбена,

мълком цапа тя в калта.

 

Сякаш мъж й бил полковник

снажен, важен, угоен

и по новия писмовник

в запаса е зачислен.

 

А в тъмата мразовита

Новата година веч

идва светла и честита,

срещайки ни с звънка реч.

 

По косите разпилени

греят огнени звезди

и в неведомо копнение

тръпнат сладостно гърди.

 

Подир нея пъстра свита

от надежди и мечти

като облак бял долита

и молитвички шепти.

 

А в ръцете белоснежни

старо вино в нов бинлик

и в просторите безбрежни

екне веселият вик…

 

Сбра си старата багажа,

взе си сбогом тя навред,

дъщеря й по паважа

нов съставя кабинет.