Кръстан Дянков
Послеслов към второто издание

Изминалите години от първото издание на „Кентавърът“ (1967) са едновременно и малко, и много. Малко, защото този роман и сега се чете с интерес и най-вече с особено вкусване на една блестяща белетристика, каквато трудно ще срещнем в по-късните книги на американската литературна продукция. Много, защото в тези четиринайсет години младият тогава Джон Ъпдайк изживя противоречиви и двустранно тълкувани творчески криволици. След „Бягай, заеко“ (1960), „Кентавърът“ (1963) и „За фермата“ (1965) — три романа, критично изобразяващи морално нестабилния живот на американската „средна класа“, в които отново шествуваше американският неудачник с несъстоятелните си мечти, разглеждаха се основни социални проблеми за поливалентната вместимост на човека в кодексно и религиозно оправданата общност на банковите сметки и кариеризма и заедно с това се прославяха демократичните „низини“ — Ъпдайк издаде смущаващо неравни книги като „Семейни двойки“ (1968) и „Бек: книгата“ (1970). По-сетне, в „Излекуваният заек“ — (1971) и „Месец от недели“ (1975), Ъпдайк наново се втурна да дири превъплощението на моралната атмосфера в ограничените рамки на едноличния свят, на семейството. Той все така не се заблуждаваше колко болнаво е обществото, в което се движат героите му. Все така тревожно той биеше тревога за жизнените стойности, които губят почва като общоприети и ръководни норми на американската нация. Ето защо някои идейни колебания, както и концесиите към евтиния книжен пазар (напр. порнографичните прийоми) толкова повече ни учудиха. Саркастичен и точен, той обаче не се отказа да вярва в бъдещето. И в „Излекуваният заек“ младият Нелсън носи, подобно на Питър в „Кентавърът“, своята особена бунтовност и принадлежност към един нов, но още недошъл свят. На моралния разпад и фалша Ъпдайк посвети и един от последните си романи — „Ожени се за мен“ (1976).