Андрея Илиев
Все пак самоубийство

Експерт съм към МВР. Абе такива случаи имам — да ти зайде ума. Ама се разприказвам след три коняка, а сега съм още на два. Поръчай и ще ти завия такъв масал… Какъв е?… „Плиска“. А, добре… Е, сега вече може… Значи, водят ме при един размазан труп и казват: виж от какво е умрял тоя. Преглеждам го и намирам в гърдите му ей такава шикалка от ловна пушка. Пиша си документчето и го нося на следователя. Той го чете и вика:

— Ти сигурен ли си? Мисля, че е самоубийство.

Как няма, викам, в сърцето го намерих.

— Щото — вика — лицето Иван Петров е оставило писмо, че ще скочи от десетия етаж. И скочило.

— Не — викам. — Някой го е гръмнал и хвърлил.

Цъка следователят с език: значи, убийство. И почва наново. И действително открива, че на деветия етаж възрастни хора са се карали и мъжът е стрелял по жена си с пушка, ама не я улучил и пръснал прозореца… Убийство, въздъхва следователят и почва да пише.

Обаче дъртаците твърдят друго: дядото никога не държал пушката пълна. По простата причина, че един патрон е половината му пенсия. И съседите потвърждават, че като се ядоса, пенсионерът винаги плаши бабето си с пушката. Следователят квалифицирал убийството като неумишлено и пак започнал писането наново.

Обаче отнякъде изникнал друг съсед и казал: синът им така и така се ядосал на баща си, задето му отказал едни пари, та оня ден вкарал патрон в пушката… Следователят скъсал ядно бумагите и започнал начисто. Накрая въздъхнал и попитал:

— А как се казваше синът им?

— Иван Петров — рекъл свидетелят.

Следователят тръшнал химикалката си. Е, уточнило се — значи момчето като се скарало с родителите си, изпаднало в депресия и решило да се самоубие. Скочило, през това време баща му решил да плаши майка му и като прелитал край прозореца, уцелил го в сърцето…

— Е — вика ми после на мене, — видя ли, че от първия път познах, че е самоубийство?…