Андрея Илиев
В армията вземат мерки

Какви ли чудеса не стават в армията! Ето, в поделението, което е на изток от нас, войник се напи и падна от прозореца на втория етаж. След седмица излезе височайша заповед по случая. Някъде по средата пишеше: „… причини: 1. Вратите на автомобилния парк не са запечатани…“ Къде е спалното помещение, къде му е прозорецът, къде е шишето люта гроздовица, къде сцепената корава войнишка глава…

В поделението на юг от нас бе открита липсата на секретен документ. Най-ясното бе, че е изчезнал преди около 10 (десет) години. И се взеха строги мерки — обраха пропуските за портала на хората от нашето поделение, които за по направо минаваха оттам. Къде е строго охраняваната секретна секция с часови отпред и два катинара, къде алеята, по която минавахме ние…

В поделението на запад от нас се самоуби ефрейтор. Ей така, дотегнал му живота — не армейският, животът въобще — и си теглил куршума. Нашият командир Марко (винаги съм мислил, че трябва да си голям мизантроп, за да си кръстиш детето Марко) десет минути разяснява случая. Накрая забрани движението с велосипеди из района.

Едно войниче вляво от мен объркано попита друго:

— Тоя ефрейтор велосипед ли го е блъснал?

И тъй като оня не смееше да отговори, за да не го накажат, че приказва в строя, само си отвърна:

— Голям удар трябва да е бил…