Андрея Илиев
Старшина дава уроци по граматика

Старшината бе два пръстта по-нисък от Наполеон, кибритлия като грузинец и образован колкото бухалката на Херакъл. По някакво стечение на кадровите обстоятелства в един момент бе назначен за завеждащ склад за оръжие и резервни части. Тоест, на раменете му се струпа отговорност, която би затруднила и митичния Атлас (висок, както свидетелстват древните хроники почти колкото Слави Трифонов). Най-страшни за него бяха годишните „интервизации“ (инвентаризации — б.а.), когато страхът от евентуалната липса на някое пушкало се преплиташе с интелектуалната мощ и огнения му нрав.

В един такъв период старшината носи в канцеларията на тила ведомост, с която изписва различни разходни материали. Напатена от съвместната им работа, чиновничката преглежда стриктно документа и стига до едно от перата: контаци. И понеже не го разбира, а голяма част от номенклатурата е вносна и всяка буква в наименованието е важна, пита какво представлява това.

— Е, какво се правиш, че не знаеш? — веднага я набеждава в опит за бъзик той и моментално почервенява.

— Бога ми, не знам!

— Абе, контаци, ма! — И посочва стената: — Ето това!

— Ама това е контакт.

— Контак, я! А пък аз изписвам два и затова съм писал множествено число „контаци“ — назидателно натъртва старшината.