Андрея Илиев
Инспектиран слага капан на инспектиращ

Старши лейтенант Ройдев бе известен като първи зевзек на полка. Патилите от него знаят, че трябва внимателно да слушат въпросите му и съвсем предпазливо да отговарят.

На един строеви преглед зализан щабаджия от министерството нетърпеливо тъпче покрай редиците и иронизира — повече дебелашки, отколкото тънко — жалбите на военнослужащите. Но човек, колкото и да е тарикат, рано или късно попада на Ройдьо.

— Вече седем години служа в граничен гарнизон — жално започва той.

— А къде искаш? — лукаво подпитва полковникът.

— Ако е град, да е София. Ако е село, да е Красно село.

— А познаваш ли някой там? — засмуква оня. — Ама на по такъв пост…

— Началникът на Генералния щаб — изпъчва се Ройдьо.

— Е, че твоята е лесна!

— Ама не знам дали той ме познава — въздъхва Ройдьо…