Андрея Илиев
Опърлен като…

Дивизионно занятие. Из Ямболско са разхвърляни стотици автомобили, бетеери и танкове. За хората да не говорим. Цял ден тази добре смазана машина се придвижва, атакува, минава към отбрана, крещи по радиостанциите и телефоните, яде, пие вода, пляска карти, чертае грандиозни замисли, форсира водни прегради. Към единайсет вечерта ръководството на учението дава почивка.

Тя заварва дядо Грънди в местността „Звездата“ край Тополовград. Опъват му палатка край едни лозя. Той хапва скромно и си ляга, но след малко заръчва на шофьора на уазката си да запали огън, че му е студено. Оказва се, че единственото способно да гори наоколо са купчини стари лозови пръчки.

Примъкнал се генералът към огъня. Той лумнал и бързо загаснал. Войникът пак донесъл наръч материал. Сухите лозови пръчки поели и изгорели като барут. Войничето пак хукнало…

— Слушай бе, момче — ядосал се на резките температурни промени дядо Грънди. — С тия лозови пръчки генерал ли ще топлиш или п… ще пърлиш?