Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Издание:

Андрея Илиев. Истории от 4×100 без шопска салата

Издателство Арт клуб „Херос“, Стара Загора, 2012

Първо издание

Художник на корицата: Камелия Мирчева

История

  1. — Добавяне

Едни от най-гадните учения в 7-ма дивизия бяха ротните, защото се провеждаха през март и проверяващите бяха долу-горе колкото участниците. А и в тях нямаше условности — всичко се правеше така, както трябва да е в боя. Гвоздеят винаги бе форсирането на Тунджа. Долу-горе то даваше и оценката за ротата — мине ли всичко оттатък реката, отличен; закъса ли някой — „по-добре мъртъв в боя, отколкото жив на разбора“…

И ето ни на на калния бряг на Тунджа. Дядо Грънди и цяла сюрия проверяващи са подредили уазките и наблюдават преминаването на бетеерите на първа рота от Елховския полк. Деветте изпълзяват от реката и ха да си отдъхне командирът, последният забива нос на пет-шест метра от реката и започва да се пълни с вода — екипажът не е изпълнил инструкцията и не е затворил клапите. Всички излизат на БТР-а на покрива. Командирът на ротата и офицерите от щаба на полка тичат край брега и скубят коси. Докарват приготвения за такива случаи влекач с лебедка. Само че някой трябва да се гмурне в ледената вода и да закачи куката за теглича на машината.

Дядо Грънди също приближава до брега, поглежда деветимата войници върху БТР-а и казва:

— Десет дни отпуск за този, който влезе във водата и закачи лебедката!

Мераклия се появява немедленно — тогава не беше рядкост момчета да си отидат в отпуск чак в края на втората си година служба. Яко момче се съблича, взема хвърленото въже с кука и влиза във водата. Успява да го закачи… Навън го чака старшината на ротата с други войници и започват да го разтриват, отнякъде вадят коняк.

Приближава и дядо Грънди. Хъмка доволен — редникът, освен че е мускулест и натрениран, е и надарен от господ с внушителен атрибут.

— Браво, момче. Десетте дни ги имаш. Обаче… Още десет дни, ако го надървиш!

Топ-оферта, както биха се изразили в по-ново време. Момчето — юнак. Плюс това загоряло, щото майките тогава държаха изкъсо дъщерите си… Упражнението става почти без усилие.

Вече в Ямбол фатмакът от строевата секция на дивизията, който пише заповедната книга, се обръща към дядо Грънди:

— Първите десет дни написах, че му ги давате за проявен героизъм. А вторите за какво?…

— Как за какво? — ядосал се генералът. — За показано мъжество!…

Край