Андрея Илиев
Дядо Грънди за перодръжката и мастилницата

В края на шейсетте години на миналия век в армията се вманиачиха на тема обществено мнение и морал. И както винаги, на това плодоносно поле веднага избуяха тарикати, които направиха далаверата.

Пуснат военните училища рояк млади офицери, плъпнат те по гарнизоните и се нахвърлят с отворени обятия и разкопчани панталони в живота. След три-четири месеца на порталите висват разплакани „девойки“, придружени от възмутени майки и комитет отечесвенофронтовки за свидетелки. И командирът привиква прегрешилия младши лейтенант, посочва му момичето и поставя ултиматум: или халка на пръста, или пагоните долу!… Маса хитри мадами уредиха разхайтените си дъщери така.

Обаче в Ямбол прочутият генерал Грънчаров, известен в армейския фолклор като дядо Грънди, поел друг курс.

Когато на приемния му ден му доложили, че сред записаните чакат майка и дъщеря „по личен въпрос“, той делово заповядал:

— Доведете първо тях!

Изписано, начервосано момиче — ясно… Майчето от същата хищна порода, само ламарините му поизгнили и се прави мозък на операцията.

— Другарю полковник, имаме неприятен повод за посещението си при вас. Един ваш подчинен, младши лейтенант…

— Добре — прекъснал я дядо Грънди. — Напишете всичко.

Дъртата седнала срещу него, той й подал лист и перодръжка. Тя се огледала за мастилница и дядо Грънди услужливо я подал. Но когато майката понечила да натопи перото, той я дръпнал встрани. Поднесъл я пак. Майката опитала да топне — нашият човек пак я отместил. Засмял се в лицето на слисаната тарикатка и рекъл:

— Другарко, първо, ако вашата дъщеря си бе пазила мастилничката, никой младши лейтенант не би си натопил перодръжката. Второ, вие имате една дъщеря и не сте я опазили. Аз имам на главата си двеста ергени — кой по-напред да завръщам?…