Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Издание:

Андрея Илиев. Истории от 4×100 без шопска салата

Издателство Арт клуб „Херос“, Стара Загора, 2012

Първо издание

Художник на корицата: Камелия Мирчева

История

  1. — Добавяне

През 60-те в полосата на 3 армия, между Сливен и Ямбол, става крупно произшествие — някакъв тип взривява по Тунджа тротилови шашки. Вдигнати са на крак милициите на двата града. Накрая те уточняват — военен гърмял риба.

Генерал Джуров, тогава само командващ 3-та армия, заповядва на подчинените си да издирят нарушителя. ЗКПЧ-та, ВКР-та, натегачи и съзнателни комунисти, командири-единоначалници и щабни плъхове плъпват из войските. Кръгът се стеснява около Ямболската дивизия, където командир е полковник Мирчо Асенов — по-сетне заместник-министър на отбраната. Той също насмита всичко под себе си. Гореспоменатите категории са задействани и тук. И нищо… Вечерта, уморен от напразните усилия, докладва смело на Добри Джуров:

— Другарю генерал, бомбаджията не е от моята дивизия.

— Проверихте ли добре?

— Тъй вярно, човек по човек…

Прибира се Мирчо Асенов у дома каталясал. Жена му го посреща:

— Къде се бавиш? Началник-щабът ти откога препира да слезем у тях — да почерпел за края на отпуската си.

Преоблякъл се той и слезли на долния етаж. Там — масата отрупана с риба.

— Откъде е? — посочил я с мрачно предчувствие полковник Асенов.

— Абе, вчера на тръгване от село минах по реката…

— Със серкме? — с последна надежда продължил той. — Или въдица?

— Ами. Хвърлих две шашки в Тунджа — къде време да клеча с въдица…

Край