Андрея Илиев
История с гащички

В последно време петгодишната ми дъщеря е станала голямо мрънкало. Също като майка си. Какво да правиш — гени…

Вървим през парка към къщи. Горещо — преди час беше тридесет и седем градуса на сянка. А сутринта кой знае защо Деница си избра едни дебели трикотажни гащички, които по принцип носи в по-студено време. Може би заради ягодките по тях… Сега обаче й жулят или нещо такова и още в детската градина искаше за мой ужас да ги махне.

И сега върви и мрънка:

— Кой го е измислил товаааа…

— Кое?

— Да се ходи с гащиии…

— Трябва. Всички носят.

— Всички?

— Ами да. Аз, майка ти… Чичковци, лелки…

Минаваме край дългокрако момиче със символична поличка. То е лапнало телефона и говори като упоено. Моето съкровище намаля крачките, оглежда мацката и недоверчиво пита:

— И тази какичка ли?

Изчервявам се, но отговарям твърдо:

— Разбира се.

В следващия миг Деница се стрелва към нея, надига поличката й и наднича бързо под нея. После се извръща и изстрелва възмутено:

— Защо лъжеш?…