Андрея Илиев
Мутанти в селото

Кайряците бяха мутантите на селото. Какво семе се месеше там, дяволът ли бъркаше в Кайрячката, но пелтеченето, кривогледството и малоумничеството бяха най-леките им кусури. А се рояха — боже, всяка година и гадина…

Дъртият Кайряк освирепяваше от дете на дете, докато и той заприлича на тях.

Първо ги биеше. Като магарета. Жестоко. Някой се обади в милицията. Извикаха го, „посъветваха“ го.

Започна да ги връзва с кучешкия синджир за крушата в двора. Зиме, лете, в пек, в дъжд — кайрячетата скимтят и дрънкат синджира.

Някой пак сигнализира. Пак го извикаха — вече в полицията. Пак го „посъветваха“.

Той взе от дума — спря да ги връзва. Сега ги събличаше. Да, бе — дибидюс голи. Съблече го както го е Кайрячката родила и го изгони на двора. Обикаля Кайрячето навън и скимти — зиме, лете, в пек и студ…

Веднъж натирил най-голямото си момче — към шестнайсетгодишен кривоглед тинейджър. Вън — ноември месец. Дъжд, ветрец — както се полага за късната есен… Помръзнало момчето и се шмугнало в тоалетната на комшиите Станкови.

След малко Станковца тича със зор. Влиза като фурия, сваля гащите, кляка. И тогава вижда Кайрячето — голо и не за годините си надарено.

Стрелнала се като диво прасе — гащите като букаи на глезените, портичката на клозета като кошум на врата… И вика:

— Помооощ!…