Леополдо де Луис
Проводници

Оловото водопроводчик,

във свойта скромничка работна дреха,

по лабиринта синкав на тръбите

донася ни до къщи този прост

подарък на водата.

А бакърът,

електричарят, жицата червена,

светкавица опитомена,

проблеснала във сгушения облак

на азбестовата си пазва,

донася ни светлика, всяка нощ

възобновява чудото голямо

на своите мънички слънца.

Бакърът и оловото. Необходими

другари. Също като тях

по тайнствени тръби подземни

и по невидими въздушни жици

ний мълчаливо даваме да мине

на истината бистрата вода,

светлика на надеждата. И вършим

туй скромно дело на добри

проводници, на прости и човешки

проводници до ъгъла последен

на къщата, до къта най-далечен

на жадното сърце на всеки жив човек.

Поезията тук, вода и светлина, пристига

кой знае по какви ли извори високи,

кой знае по какви ли слепи водопади,

какви ли планини от болка и любов пресича,

в какви ли генератори на вдъхновение

се тя превръща. Правят

възможно всичко този ток и тази

дъга сияеща. От всички хора,

неща, пейзажи тази пара се сгъстява

и ни вали върху гърдите,

когато пишем стихове. Да върнем

на всеки светлината и водата,

надеждата и истинското слово,

като металите, които ни провождат

и носят ни най-ясни чудеса.