Викториано Кремер
Участ

Така е самотен

човек безработен.

Той нищо не значи и никой към него

не вика:

                „Приятелю, хайде

да пеем!“

                Той плюе живота

с горчива охота

и крачи лениво, студено

замислен;

дорде сред дърветата златното слънце

задържа на залеза ален

великото чудо.

С толкова храброст в ръцете

и толкова

плаха самотност във бавните крачки!

Студени, далече от обич и радости друми,

притихнали малки градчета,

безсмислен и трескав живот,

създаван неспирно,

без явна умора

в покоя тържествен,

отсъждан ни тук от небето високо.

„Защо ми са тези ръце,

които без полза потапям в нощта,

в които усещам как бързо се дръпва кръвта

дори до сърцето далечно?“

                                Зоват го

безброй занаяти — свещени

и нужни за всеки човек занаяти:

зидари, ковачи, орачи,

миньори, монтьори, леяри…

Милион плодоносни ръце,

които раняват и галят, и удрят,

които изтръгват еха от земята…

                                — Аз пръскам

по голите камъни мойта сеитба човешка

и никой не казва:

                        „Приятелю, хайде

да пеем!“

                Заплювам живота безплоден

с горчива охота.