Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

4

Донесоха ми облаците днеска

възлюбената карта на Испания.

Ах, колко мъничка върху реката

и колко върху пашите голяма

бе сянката, отхвърлена от нея.

 

С коне и със кобили се напълни

от нея хвърлената сянка.

Аз от седлото в сянката й дирех

народа си и родната си къща.

 

И влязох в двора, де преди години

една чешма с вода стоеше.

Макар и да я нямаше чешмата,

чешмата все така шуртеше.

И струята, която не течеше,

потече, за да ми даде вода.

12

Нека създадеме новия човек,

като пеем.

 

Новия човек на утрешна Испания,

като пеем.

 

Новия човек на нашата планета,

като пеем.

 

Пея под звездите в тая нощ студена,

във която съм самотен и прокуден,

 

ала на света не е самотен никой,

ако има обич и от обич пее.

 

От листата се дървото придружава

и не е дърво, когато стане сухо.

 

Птицата — от облака и ветровете,

и замлъкне ли, престава да е птица.

 

От вълните се морето придружава

и напевите му корабите радват.

 

Огънят — от пламъците, от искрите

и дори от сенките, кога е буен.

 

Нищо, знай, не е самотно на земята,

Новия човек да създадеме с песен.

Край