Федерико Гарсия Лорка
Плач за Игнасио Санчес Мехиас (Раняването и смъртта)

Във пет часа след пладне.

Бе точно пет часа след пладне.

Едно дете донесе бял чаршаф

във пет часа след пладне.

Един панер със вар, приготвена отрано,

във пет часа след пладне.

Останалото беше смърт и само смърт

във пет часа след пладне.

Отвя далече вятърът памука

във пет часа след пладне.

И окисът пося кристал и никел

във пет часа след пладне.

На смърт се бият гълъбът със леопарда

във пет часа след пладне.

Едно бедро — със рог един отчаян

във пет часа след пладне.

 

Разсипаха безбройни тежки звуци

във пет часа след пладне

камбаните от пушек и арсеник

във пет часа след пладне.

По ъглите тълпи от хора мълчаливи

във пет часа след пладне.

И само на бика сърцето бие гордо

във пет часа след пладне.

 

Когато се потта от сняг порони

във пет часа след пладне,

когато бе арената със йод покрита

във пет часа след пладне,

смъртта във раната яйцата си положи

във пет часа след пладне,

във пет часа след пладне,

бе точно пет часа след пладне.

 

Един ковчег със колела наместо одър

във пет часа след пладне.

Звънят му на ухото флейти и пищяли

във пет часа след пладне.

Върху челото му бикът мучеше вече

във пет часа след пладне.

Сияеше му стаята от смърт и мъки

във пет часа след пладне.

Гангрената пристига отдалече

във пет часа след пладне.

Рог снежнобял през слабината млада

във пет часа след пладне.

Като слънца му раните горяха

във пет часа след пладне

и чупеше прозорците тълпата

във пет часа след пладне.

Във пет часа след пладне.

Ах, тези страшни пет часа след пладне

Бе пет часа на всички циферблати.

Бе притъмняло в пет часа след пладне.