Хосе Бергамин
Завръщане

Връщането не е връщане назад.

Онова, което искам от Испания,

то не е далечният й спомен:

не усещам никаква тъга по нея.

 

Искам аз да я усетя само:

моите нозе пръстта й да докосват;

светлината й в очите ми да грее

и да ослепява моя поглед,

въздухът й да навлиза в мене

чак до костите на моята душа.

 

Връщането не е връщане назад.

Не изпитвам никак съжаление:

миналото вече се не връща,

върне ли се, то е привидение.

 

Искам аз да се завърна само,

без назад да се завръщам с нищо.

Искам аз да виждам и докосвам

със петте си сетива Испания,

и, възкръснала, да я усещам

като животворен сън наяве.

 

Искам да я видя аз отблизо,

гръд до гръд, очи в очите:

пак да я позная, като пипам

белега на тежките й рани.

 

И защото моята душа е мъртва,

непогребана, далеч от нея,

искам във земята й да се завърна,

за да мога да я погреба.

 

И когато я земята скъта

в топлата си пазва като зърно,

искам, върнал се, да се надявам,

та надеждата й да се върне.

 

Връщането не е връщане назад;

аз не се завръщам никога със нищо.