Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Паласио, приятелю сърдечен,

гиздавата пролет

облякла ли е вече клоните на голите тополи

покрай реката и шосето? Във степта

на буйния Дуеро пролетта е късна,

ала тъй хубава и мила, щом пристигне!…

Дали по брястовете стари

покараха листата пови?

Салкъмите навярно ще са още голи

и заснежено билото на планините.

О, ти грамада на Монкайо, румена и бяла,

далеч под арагонското небе, така красива!

А има ли къпини нацъфтели

между скалите сиви

и бели маргаритки

сред нежната трева?

По старите звънарни

ще да са долетели щъркелите вече.

Ще има сигурно жита зелени

и сиви мулета във угарите черни,

и селяни, които сеят пролетници късни

под дъждовете на април. Пчелите

събират мед от мащерката и от розмарина.

Опада ли цветът на сливите?

Цъфтят ли още теменужки?

Ловци на яребици със примамни свирки

под своите дълги наметала

не ще да липсват там.

Паласио, приятелю сърдечен,

от славеи звънят ли бреговете?

Със първите градински перуники

и първите разпукнали се рози

в една лазурна привечер качи се на Еспино,

високия Еспино[1], дето скъпия й прах почива.

 

Баеса, 29 април 1913

Бележки

[1] Еспино — хълм, където е погребана Леонор, съпруга на поета.

Край