Франсиско де Кеведо
До негово кралско височество Филип IV ^[0] (Паметна бележка)

Величество свещено, кралю наш, когото

тук долу божество направи божеството:

 

един клет, честен старец, пълен със смирение,

Ви призовава и говори на колене.

 

Ще кажа истината и небето моля

към моите думи да прибави свойта воля.

 

Министър имате от смел и знатен род,

що крал желае да сте Вие цял живот;

 

тоз поменик от мъки, скърби и несрети

да му изпратите, кралю, благоволете.

 

Мадрид в епоха просветена като нашта

по-много тегоби, по-много данък плаща.

 

Напразно плачем тук с изстрадали души —

не стигат воплите до Вашите уши.

 

Не чувате, владетелю, добре от трона

на Старата и Новата Кастилия^[1] стона.

 

На Андалусия тежат безчет несгоди:

блестеше някога, днес без обувки ходи.

 

Щом тук от толкоз злато се добро не види,

какво ли е в селата, откъдето иде?

 

За дамаджана мътно вино с каловина

реала^[2] девет плащат, десет — за зехтина.

 

За всяко шиле — осем и далеч по-много

за всяко останало четириного.

 

Изчезват рибите — не ги лови рибарят,

защото бият го безмилостно в кантарът.

 

Което дава бог, добива се в момента,

едно ли струва, плаща му се двойна рента.

 

Испания на сто крале не е платила

това, което Вам заплаща прекосила.

 

И скръбните испанци с право се тревожат

на дишането данък да им не наложат.

 

Обилни плодове небето ни проводи,

но нашта нищета го хули за безплодие.

 

И честни ли са простият и господинът

без хляб и без месо, щом паднат болни, гинат.

 

Испанецът изгуби дух за битки смели,

защото храни се с кочаните от зеле.

 

Ако разчупването тяхно на парчета

ще струва повече, допуска го Съвета.^[3]

 

Вдовици без жалейка и семейства в нищета

гладуват и са неми техните уста.

 

Безброй нещастници, самотни и укрити,

Ви призовават с плач безмълвен във очите.

 

Един министър в мирно време за заплата

изяжда колкото пет полка през войната.

 

Продават чужденци за плъхове капани,

бесила и ками купуват от Испания.

 

И тъй като предлагат подкуп шест реала,

у нас едничък управлява трибунала.

 

Обичайте испанци здрави и набити;

но не такива ги желаят пришълците.

 

Със правото върху имота на васала

в Женева някой си докарва рента цяла.

 

Хилядо струва, за да ви дадат петстотин,

краде петстотин договорът изработен.

 

От бюрократи скъпото се оскъпява,

на другите да плачат и да мрат остава.

 

Да тъпчеш малкия, не е голяма сила,

защото пиленцето нежно бог закриля.

 

Напразно август с много жито ни товари,

щом повече от мравки трупат го житари.

 

Добра реколта ечемик се рядко случва,

ала прекупчика отново го заключва.

 

Тълпата е убиец и крадец омразен,

осмива тя властта, не се бои от казън.

 

„Какво са хиляди бесилки, казва тя,

по-лошо и от смърт са глад и голота?“

 

Повтарят си едно богатите самички:

„Щом всичко свършва, вече нека грабим всички.“

 

Продават постове на близки и далечни,

даряват си народа със палачи вечни.

 

Купуват Ви селата малкият, големият,

васалите беснеят, че им ги отнемат.

 

На Кралско пасбище ли продадат земята,

изгубен с нея и добитъкът се смята.

 

Тръгнете през Испания, испанец даже

коя земя е Ваша няма да Ви каже.

 

Богатият се чрез права обогатява

и всичко бедният и малкият му дава.

 

Законът кралски данък тежък ще наложи,

но данък, който е несправедлив, не може.

 

Съдете: в сметката на всяка дреболия

пресмята се и канцеларската хартия.

 

Простете ми, ако съм прекалил в молбата,

не търсят доводи тъгите на душата.

 

Отвек полезни истините са били,

а в доводи лъжовни крият се стрели.

 

Езици се ценят, прославящи насилия,

изгубения тачат, тъпчат победилия.

 

Словата Ви са най-голямата похвала,

но ако те са много, би изгубил краля.

 

Със съдбините ни Ви господ натовари,

но лошо, че ни смазват тежките товари.

 

Ако войната разходи ужасни взима,

заслужената жалост е непобедима.

 

Опасност няма и във битката нелепа,

когато има от васалите подкрепа.

 

Не друг, заблудата, измамната ни вяра

на границите ни французите докара.

 

От нейния наследник Мантуа^[4] отнели,

започнахме войни, и досега не спрели.

 

Превратности, беди, пожари и провали,

аз всички напасти бих изброил едва ли.

 

Понеже разходи Италия поглъща,

престават разходите за голяма къща.

 

И не с кръвта на синовете и бащата,

за веселби се умножават езерата.

 

С дърво да се настилат градските стъгди,

на, църквите отнемат талпи и греди.

 

Растат на всеки хълм и рид по сто палата,

ала за Сан Исидро^[5] няма гроб земята.

 

Мадрид на бедните днес милостиня проси

и само разходи ликуващ Рим ни носи.

 

На тъжния орач му ралото продават,

на Вас балкони от желязо да направят.

 

С парите, дадени за ловно облекло,

на град голям да се помогне би могло.

 

На краля позволено е да се развлича,

но да пести и да се сдържа му прилича.

 

Ненужни орнаменти върху камък плочест

ще Ви приготвят храмове за вечна почест.

 

Не са трохи такива разходи големи,

щом ги народът от устата си отнема.

 

Не е добре, че в пурпур са хилядо стаи,

ако и той на сиромасите кръвта е.

 

Не са полезни Вам величия, които

нещастници оплакват със лице изпито.

 

Какви постройки, зали, празници и слава,

щом цяло кралство облеклото Ви възпява?

 

А кралят повече народът му го кичи,

отколкото брокатът, в който се облича.

 

Щом кралят е глава на свойто кралство цяло,

главата ще е грозна върху голо тяло.

 

Спогаждат се добре парите пропилени,

не се спогаждат, ако те са прекалени.

 

Зарад разноски опълчението гладува,

а от разноските лукавството пирува.

 

Печели битката отчаяният воин;

за разсъдливия издигат тост достоен.

 

Тоз, който към похвала в бой стреми се пръв,

на копието си я пише с вража кръв.

 

На собствена заслуга блясъкът дължи се,

а не и на перото на ласкател нисък.

 

Достойна славата самичка се възпява,

не търси помощта на уличната врява.

 

Напразно убеждават този, който страда,

че рай били самите кръгове на ада.

 

Перата, купени, във бога се кълнат,

че камъкът е хляб, подарък — злият прът.

 

У Вас е цярът: Вие го употребете

и ще Ви стори бог велик във вековете.

 

Голям бъдете, Филипе, подобно яма;

и довод за това по-хубав, мисля, няма.

 

Тоз, който я копай, я по-голяма прави;

кой иска, виж, ще разбереш кому се нрави.

 

Останалото на чиновници е дело:

от вятър те живеят и навеждат чело.

 

Вий капитал от почестите не правете,

но първо главното и Вашето ценете.

 

Отвек полезни истините са били,

а в доводи лъжовни крият се стрели.

 

Простете ми, ако съм прекалил с молбата,

не търсят доводи тъгите на душата.