Франсиско де Кеведо
Постоянствува в жалбите си (и предупреждава Лисида за безполезното разкаяние, което иде от увехналата красота)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

В един живот, във който толкова се страда

и толкова жестока, Лисида, смъртта е,

знам що е да обичаш, любовта го знае,

не знам що е любов, но ти я заповяда.

 

С това спокойно чело, хубава сирено,

в опасност по-голяма сигурно по-нежна,

все тъй ли ще вещаеш гибел неизбежна?

Не ще ли моя кораб поздравиш смирена?

 

Не виждаш ли, че ме разяждат безпощадни

страдания, че всякоя минута упорито

краде от твойта пролет в часовете хладни

 

и на лика ми сбърчен, свехнал от умора,

въз който отпечатват стъпките си дните,

цвета не ще възвърнат обич ни изгора?

Край