Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Между две тополи злачни,

заедно извили арка,

птиците да не събуди,

мълчалив течеше Тахо.[1]

Искат стволите сребристи

да сплетат любовно клони,

но реката завистлива

пречи им да се достигнат.

Силвио ги гледа дълго

от една висока чука —

сянка на водите хладни,

кула на полята злачни.

Пръснали са се овцете

във водата, из лъката,

едни пият, други хрупат,

трети спират и го слушат.

Жален жали се овчарят

от ревнивостта на Лаусо,

който, по-богат на злато

от реката, ала глупав,

от Елиса го отделя

както Тахо дървесата,

силен да дели телата,

не и да дели душите.

Взе си свирката овчарят

и на неговите жалби

славеите от гората

му отвърнаха със песен:

 

        Ще сплетете своите клони,

        гиздави тополи,

        спаднат ли водите бистри

        на реката Тахо;

        но ако злочести има,

        страдали години,

        с време ще се умножават

        техните обиди.

Бележки

[1] Тахо — най-голяма река в Пиренейския полуостров. Извира в Испания от хребета Универсалес, тече през Испания и Португалия и се влива в Атлантическия океан.

Край