Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Далече във Оран с два коня

испанец служеше на краля,

а със душата и живота

на млада, стройна африканка,

 

тъй дивна както благородна,

обичаща, а и любима.

Една нощ беше той със нея,

когато дадоха тревога.

 

Причина бе набегът дързък

на триста мургави зенетци,

чиито щитове от кожа

луната беше осветила.

 

Тез щитове го известиха

на наблюдателните кули

и кулите на огньовете,

а те на медните камбани;

 

тъй влюбеният, който спеше

в прегръдките на свойта мила,

чу бойния страхотен грохот

на рогове и барабани.

 

На мъжка чест бодат го шпори,

юзда на обич го възпира:

да не излезе, ще е подло,

безсъвестно — да я остави.

 

На шията му тя увисна,

щом зърна сабята да взема,

и със сълзи и със въздишки

му каза, скръбна, тези думи;

 

„Сеньор, излезте на полето,

ще къпе моят плач леглото,

че то без вас ще бъде също

едно поле за мене бойно.

 

Излезте даже необлечен,

щом мойте сълзи ви не трогват

вий имате сърце желязно

и ви оръжие не трябва.“

 

Видял испанецът мъжествен

как го задържа и говори,

отвърна й: „Сеньора моя,

еднакво нежна и досадна,

 

тъй като трябва да изпълня

дълга ведно със любовта си,

да иде в боя мойто тяло,

а да остане с вас душата!

 

Затуй и, господарке моя,

ми позволете да изляза

на повика от ваше име,

от ваше име да се бия!“

Край