Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Животът как е тих и мирен

на тоя, който тръгва с крачки леки,

далеч от светски шум неспирен

по неотъпкани пътеки,

де малко мъдреци вървят отвека.

 

Гръдта му няма да смущава

богатството на благородник знатен,

ни с хубавата си направа

ще го диви таванът златен,

изработен от мавъра похватен.

 

Той не желае и да знае

дали мълвата името му слави,

ни от похвали се ласкае,

когато те красят лукави

това, що се на правдата не нрави.

 

Какво ми дава суетата,

че ме познава всеки дом и хижа,

ако да гоня този вятър,

от безпокойствие и грижа

все изтерзан и запъхтян се движа?

 

О хълм, о извор, валог китен,

о пристан благосклонен и потаен!

На своя кораб разнебитен

към вашия покой омаен

аз бягам от това море отчаян.

 

За сън приятен и спокоен,

за весел ден жадуват ми очите,

не ща да виждам мъж достоен,

с навъсен лоб, с очи сърдити,

да тачи само ранга и парите.

 

Свободната и сладка песен

на птиците желая да ме буди,

не роят грижи, който бесен

човека от дома му куди

и праща го слуга на чужди люде.

 

Да вкусвам искам без свидетел

доброто, тоз подарък непреходен,

да е животът прост и светъл,

от ревност и любов свободен,

далеч от злоба и от страх безплоден.

 

Градина посадих си тука

на планината върху ската свита,

щом кукувицата закука,

тя вече, с хубав цвят покрита,

показва, че ще бъде плодовита.

 

Като че ли нетърпеливо

да види и усили хубостта й,

едно поточенце игриво

се спуща от върха, сияе,

по-скоро да пристигне се старае.

 

И най-подир успокоено

сред младите овошки криволичи,

облича почвата в зелено

и като някое момиче

я щедро със цветя различни кичи.

 

Ветрецът тих я освежава,

с ухания ласкае сетивата,

дърветата й разлюлява

и ромоните на листата

те карат да забравяш трон и злато.

 

Да пазят своето имане,

които вярват още в крехък кораб:

не ми се гледат в плач обляни

обезверени клети хора,

кога противни ветрове се борят.

 

Връхлитаната права рея

скрипти, денят се в сляпа нощ превръща,

неясната гълчава в нея

небето стига всемогъща,

морето им останките поглъща.

 

Трапеза сиромашка мене

с мира си по-приятна ми се струва,

а приборите позлатени

охотно давам ги томува,

що от морето зло не се страхува.

 

И докато по власт нетрайна

изгарят другите до изнемога

от жажда явна и потайна,

да пея аз дали ще мога,

излегнат в сянката на хлад до слога?

 

О, в сянката на хлад излегнат,

с венчано от бръшлян и лавър чело,

да слушам аз със слух напрегнат

така съзвучието смело,

перце по струни движейки умело.

Край