Мавърският крал изгубва Алама ^[0]

На мургавите маври кралят

разхожда се из град Гранада

от тежката врата Елвира^[1],

та до вратата Виварамбла.^[2]

„Ах, клета ми Алама!“

Писмо проводено му беше,

че е превзел врагът Алама:

писмото в огъня захвърли

и вестоносеца погуби.

„Ах, клета ми Алама!“

От черно женско муле слиза

и върху кон един възседна;

пое от Сакатин^[3] нагоре

и изкачи се до Алхамбра.

„Ах, клета ми Алама!“

Едва пристигна във Алхамбра

и даде заповед веднага

високо да тръбят тръбите,

зурните сребърни да свирят.

„Ах, клета ми Алама!“

И барабаните набързо

да призоват на боен поход,

за да ги чуят всички маври

от Вега^[4], както от Гранада.

„Ах, клета ми Алама!“

И маврите, за миг дочули

на кървавия Марс тръбата,

поединично и по двама

се сбират за голяма битка.

„Ах, клета ми Алама!“

Един стар мавър заговори

и думите му бяха тези:

„Защо, кралю, ни призоваваш,

защо е тоя боен призив?“

„Ах, клета ми Алама!“

„Да знаете е нужно, друже,

едно известие злочесто:

сърцати, храбри християни

отнеха ни Алама вече.“

„Ах, клета ми Алама!“

Тогаз един законоведец,

с брада голяма, бяла, каза:

„Добре, кралю, си го заслужил

Кралю добър, ще го заслужиш!“

„Ах, клета ми Алама!“

„Абенсерахите^[5] убихте,

цвета те бяха на Гранада;

на Кордова вероотстъпна

неверните чеда приехте!“

„Ах, клета ми Алама!“

„И затова, кралю, напълно

ти заслужаваш двойна казън:

и кралството си да загубиш,

и да загине тук Гранада.“

„Ах, клета ми Алама!“