Педро Лопес де Айяла
Търговците (Откъс)

И тъй за нашите търговци какво тогаз да кажа тука,

такъв щом им е занаята да гонят винаги сполука?

Те могат клетви да изричат, да ги престъпват всеки път,

забравят бога и душата и мислят, че не ще умрат!

 

Във работата тяхна има безкрайно много бъркотия,

престореност и вероломство, лъжи, лъжи до поразия;

бог иска да ни са полезни и с нас да не постъпват зле,

те, както и да се стараят, играят винаги с иле.

 

За сукно някакво ще искат отпърво петдесет дуката,^[1]

но щом неотстъпчив ви видят, му намаляват те цената

и изведнъж любезно казват: „За тридесет ще ви го дам!“

Добре годината да свършат, от нищичко не ги е срам…

 

Ако поискате отсрочка, покачват два пъти цените:

което петдесет не струва, тогава сто ще го платите.

И полица да им дадете, без друго ще ви задължат,

отгоре лихва ще платите, ако просрочите денят…

 

Строят дюкяните си тъмни и ги оскъдно осветляват,

платно от Брюге ви показват, но от Руан платно ви дават;

и моравия плат на тъмно представят за червен дори,

ала прозорците отварят, когато им броят пари.

 

Тъй както казано е в евангелието пресвято,

тоз, който иска зло да стори, затулва хитро светлината,

а който е обикнал мрака, заслужено ще види мрак,

низвергнат в пъкленото царство на нашия всевечен враг.