Хуан Руис
Възхвала на малките жени

Ще искам да скъся възхвалата си тука:

задоволявам се със кратката поука,

със малката жена и словото, което,

добро и кратко, запечатва се в сърцето.

 

Че във живота на бъбривите се смеят.

Обичам силно малката жена и нея

не сменям аз за хиляди жени големи,

на тази смяна и от тях да се приеме.

 

За малките ме любовта замоли даже

добро да кажа. Аз веднага ще го кажа,

вземете го и за една шега ей богу:

студени като сняг, пламтят те като огън.

 

Те от любов пламтят, макар наглед студени,

на улицата шеговити и засмени,

а в къщи умни, тихи, непредвзети;

ще видите и друго, ако в тях се взрете.

 

И мъничкият камък скъпоценен святка,

и бучицата захар, знае се, е сладка.

На малката жена е любовта такава:

без много думи умният го проумява.

 

Във чушката е дребно семенцето скрито,

но повече от орех стопля и крепи то,

така е малката жена, ако залюби,

нито една наслада в нея се не губи.

 

И както розичката е на цвят богата,

голяма — на парченцето злато цената,

и в балсама упоен сладък мирис има,

тъй малката жена е скъпа и любима.

 

И както свети с ален цвят рубина дребен

и нежен, топъл е светликът му вълшебен,

така във себе си жената малка крие

любов и красота, и вярност, и магия.

 

От дрозда и от славея по-малки няма,

но пеят по-добре от птицата голяма,

и затова жената малка по-добра е,

че нейната любов като цветец ухае.

 

Колибрите са също много малки птици,

но с багрите си грабват нашите зеници.

Подобно нещо и с жената малка става:

душата ни със чар и доброта пленява.

 

И равна на жената мъничка не зная,

та тя е за човека на земята рая

и щастие, и радост, и любов гореща,

във брака по-добра, отколкото при среща.

 

Жената малка винаги ми беше драга,

виж, от голямата е умно да се бяга.

От две злини по-мъничката избери ти,

най-малките жени са, значи, най-добрите.