Христо Смирненски
Епитафии на приятели и приятелки ^[0]

1

Не бе напълно плитък:

без четвърт — идиот.

Като юва^[1] добитък

премина тоз живот.

2

За гроб не й запазвам периметър.

— Погребва ли се ветър?

3

Тънък майстор на дебела скука

е погребан тука.

Нови мисли търсеше той на тавана,

търсейки ги — там остана.

Лека му пръст! Леко в гроба ще лежи,

ако глупостта не му тежи.

4

Близко ела

и прочети:

„Пъстри мечти,

сиви дела“.

5

Българьо, Българьо, спри тия

сълзи и не трови душа ни с тех.

Изкуството пожъна днес значителен успех —

почина автора на „Незначителни събития“^[2].

* * *

Какво нещастие красиво

да търсиш щастие в света!

Посред пустиня смъртно сива

да вярваш в пролетни цветя.

 

Аз пих горчивата измама

на свойта детска доброта.

И всред пожара на скръбта ми

изгаря сетната мечта!