Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979)

В тихи утрини в полето виждала си ти, нали,

като плачущи девици, сини есенни мъгли.

Те витаят, те ридаят между голите брези

и поръсват, и разпръсват ситни маргарни сълзи.

 

И над някой храст самотен, дето сетните листа

есента целува хладно с бледокървави уста,

спрат случайни и незнайни тези плачущи деца

и обкичват, и обличат храста с бисерни зрънца.

 

А листата помразени тръпнат в странната шега,

тях целуват цветовете на небесната дъга,

сякаш мина тук царкиня, угнетена от печал,

и забрави, изостави накит с бисер и корал.

 

Но докоснеш ли случайно празника на някой лист,

бърже есента прекъсва многоцветний си каприз.

Блясък, краски, нежност, ласки… всичко пръсне се завчас,

пак самотен и сиротен стене оголелий храст…

 

В тихи утрини сапфирни над самотните сърца

ръсиш ти капризно щедра многоцветните зрънца.

Мигом сетне незаметно разпиляват без тъга

свойта цветна, мимолетна и безмилостна шега.

Бележки

[0] Публикация: Непечатано приживе на поета стихотворение. Първите две строфи са печатани в „Звънар“, г. I, бр. 5, 1924 под заглавие „Миражи“, със следната бележка: „Недовършено стихотворение“.

Последните три строфи се публикуват за пръв път тук (в том 4 на „Събрани съчинения“, 1979 — Бел.кор.ел.изд.). Печата се по ръкопис, който се съхранява в музей „Хр. Смирненски“ (инв. №55).

Варианти на първите две строфи в „Звънар“: Ст. 6: мълком есента целува с хладни, кървави уста. Ст. 8: и обкичат, и обличат храста в бисерни зрънца. — Бел. Веска Иванова. Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979.

Край
Читателите на „В тихи утрини“ са прочели и: