Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979

Съдрал се сякаш на „Епоха“[1]

редакционния чувал,

та с локви, дъждове и кал

пак мартенските дни дойдоха.

 

И пак прониза ме със тръпки

любовно-мокрия сезон,

а древният ми панталон

усмихна се през пет закръпки.

 

Но, да не беше ми неловко,

заел бих министерски пост,

макар да не съм толкоз прост

и да не мисля под диктовка.

 

И служил бих аз твърде жарко,

докато някой милион,

под формата на комисьон,

докопам като бае Марко[2].

 

Но по̀врага таз политика!

Ценя си още аз гърба.

Единствено сега скърбя

за поскъпнялата мастика.

 

А друго хич не ме тревожи

сред тия смутни времена:

не ща ни власт, нито жена

с дванадесет самсарски кожи[3].

Бележки

[0] Публикация: Маскарад. Седмично художествено-хумористично списание. София, г. I, бр. 16 от 18 март 1923 г., с подпис: Християн Снежни. — Бел. Веска Иванова. Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979.

[1] Епоха — всекидневен информационен вестник, неофициален орган на широкосоциалистическата партия. Излиза в София от 25 юни 1922 г. до 29 декември 1925 г. Води клеветническа кампания срещу БКП и комунизма, бори се за събаряне правителството на Стамболийски.

[2] Турлаков, Марко — деец на БЗНС, министър на железниците, пощите и телеграфите (1919–1920) и министър на финансите в правителството на Стамболийски (1920–1923). Марко Турлаков е обвиняван за участие в редица афери, които му донесли големи печалби.

[3] Жена с дванадесет самсарски кожи — във вестниците е публикувано едно заловено писмо на земеделски големец — съдия от държавния съд, — в което между другото той пише, че имал връзки с жена, която носи дванадесет самсарски кожи.

Край