Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979)

Ветрец откъм двореца лъхва,

развява се измачкан фрак:

о, кой ли гладен, мършав влъхва[1]

край портите се мъкне пак?

 

Ветреца издебело духа,

но тънка песничка реди:

„Не е ни Сандо[2], ни Пастуха[3],

ни синодалните бради!

 

А трима братя — секретари —

глави на безтелесен блок[4]

превиват там гръбнаци стари

и правят пак поклон дълбок.

 

Тригласно тримата се молят:

— Спаси ни, царю, помогни!

Като кокичета напролет

са девствени душите ни!

 

Хем мъдър вожд си, хем си харен;

подай ти, царю, властен знак,

че веч редът парламентарен

обърна се на лански сняг.

 

Недей ни вързва ти кусура

за стари грехове безброй,

но виж как в жълта диктатура

огъва се народа твой.

 

Отечеството нас ни чака

във тия тежки времена;

с бензин изчистихме си фрака[5]

от тъмни, кървави петна…“

 

… Така те тримата нареждат

и се покланят ред по ред,

а царя слуша и поглежда

един особен жълт портрет.

 

В портрета Сандо се усмихва,

сърдечно мил и детски прост,

но неочаквано той кихва

и му пораства царствен нос.

 

В миг лягат всички на паркета:

„О, Фердинанде, бди над нас!“…

А Сандо шепне от портрета:

„Добре, но Фердинанд съм аз!“

Бележки

[0] Публикация: — Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. IV, бр. 10 от 28 февруари 1923 г., с подпис: Хр. См.

Написано по повод срещата с цар Борис III, която са поискали ръководителите на Конституционния блок, за да изложат положението на страната във връзка с предстоящите законодателни избори. На срещата блоковите водачи се обръщат с молби и увещания към монарха да бъде свалено земеделското правителство и да им се повери управлението на страната. — Бел. Веска Иванова. Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979.

[1] Влъхва — мъдрец, звездоброец.

[2] Сандо — Александър Стамболийски

[3] Пастуха — Пастухов, Кръстьо (1874–1949) — политически и държавен деец, един от водачите на Социалдемократическата партия (широки социалисти); непримирим враг на комунизма и на Съветския съюз. Като министър на вътрешните работи през 1919 г. става известен с жестокия полицейски терор и кърваво задушаване на работническите акции.

[4] А трима братя — секретари — // глави на безтелесен блок — на срещата с царя са присъствували ръководителите на блока — Ал. Гиргинов, Ц. Бръшлянов и Н. Найденов.

[5] с бензин изчистихме си фрака // от тъмни кървави петна — Смирненски припомня предишните престъпления на буржоазните политици.

Край