Христо Смирненски
Маскарад ^[0]

Думба-лумба, думба-лумба,

зная тайни милион;

без да съм брат на Колумба

или внук на Едисон^[1] —

откривател съм и ключа

знам за всеки тайнствен случай,

думба-лумба, тра-та-та —

всичко сметка е в света.

 

Долу всяка скучна маска!

Всички мъдрости — лъжи!

Под най-пъстрата окраска

сива глупост пак лежи;

под костюми златошити

вред разхождат се крадците.

Думба-лумба, бим-бам-бум —

много хора — малко ум.

 

Дипломати, магистрати,

короновани глави,

кърви, бомби, атентати —

всичко с маска е, уви;

цялата таз пъстра гледка

е една гигантска сметка —

всички тайнствени игри

все за власт са, за пари.

 

А над всичко с нова маска

стар диктатор пак седи,

трима вече той изтласка^[2]

и за други двама бди.

А народа сред прозявки

гледа циркови оставки…

Думба-лумба, иха-ха —

сам да си бере греха!