Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979

В сърцето си аз нося спомен жив

и образа на мъртвата любов:

сърцето ми е пълно с експлозив,

и всеки ден, и всеки миг на взрив —

на взрив ужасен съм готов.

 

Незабравима, гибелна жена,

в усмивката си — разтопен рубин —

и днес ти криеш тайна не една:

зла кат пикринова киселина

и мощна кат пироксилин.

 

Аз знам: в часа на някой нов копнеж

ще те потърся уморен и плах

и ти над мене огнен взор ще спреш;

и в хаоса от гръм, от плам, тътнеж

сърцето ми ще стане прах.

 

Сърцето ми, разкъсано в печал,

ще полети без цел, без път;

и своя взрив, и своя грях признал —

ще викна: „Влюбен съм във цял квартал!

Ах, дайте, дайте ме под съд!“

Бележки

[0] Публикация: Маскарад. Седмично художествено-хумористично списание. София, г. I, бр. 7 от 14 януари 1923 г., с подпис: Нитроглицерин.

Повод за написване на стихотворението дава голямата експлозия в една леяро-техническа работилница на ул. Антим I. — Бел. Веска Иванова. Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979.

Край