Христо Смирненски
Експлозия ^[0]

В сърцето си аз нося спомен жив

и образа на мъртвата любов:

сърцето ми е пълно с експлозив,

и всеки ден, и всеки миг на взрив —

на взрив ужасен съм готов.

 

Незабравима, гибелна жена,

в усмивката си — разтопен рубин —

и днес ти криеш тайна не една:

зла кат пикринова киселина

и мощна кат пироксилин.

 

Аз знам: в часа на някой нов копнеж

ще те потърся уморен и плах

и ти над мене огнен взор ще спреш;

и в хаоса от гръм, от плам, тътнеж

сърцето ми ще стане прах.

 

Сърцето ми, разкъсано в печал,

ще полети без цел, без път;

и своя взрив, и своя грях признал —

ще викна: „Влюбен съм във цял квартал!

Ах, дайте, дайте ме под съд!“