Метаданни
Данни
- Година
- 1923 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране и последна редакция
- zelenkroki (2012)
- Източник
- Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979)
Атлетската му фигура не лъхва
свещена мъдрост на пророк,
но той помазан е за скитник-влъхва[1]
и търси божия отрок.
Уви, подобно мъдреците древни
не е внушителен с брада,
но пътя му покриват пътни-дневни
и грей оранжева звезда.
А в пастирските ясли на Лозана
не беше малкия Исус;
напразно с Кързон[2] пееше „Осанна“
светия наш оранжев Туз[3].
Но дарове: ливан[4], злато и смирна,
той не понесе пак назад;
със смирна моето перо немирно
дари премъдрий дипломат.
С ливана Кързон той добре поръси
и с пъстра кърпа го изтри;
лорд Кързон пък, макар че се навъси,
два куфара му подари.
Те бяха празни, но златото сложи
не в тях, а в джоба си дълбок;
и неуспял да зърне младенеца божи,
замина тлъстия пророк.
Къде?… Та в пътя златоносен аз ли
бих спрял мъдрец богоизбран?
Една душа, копнееща за ясли,
не спира в път предначертан…
Варшава, Прага, Букурещ и проче
ще зърне президента пак
и пак ще дири божето отроче
пред всеки ъгъл, всеки праг.
И ето някой ден светия влъхва,
навел премъдрата глава,
в мрака крачи, пъшка и въздъхва
и шепне горестни слова:
„Ох, идвам, братя, ама сила не остана!
Товара коледен тежи.
Шега ли е да мъкнеш от Лозана
два пълни куфара с лъжи?“