Владимир Радулов
Предговор (към „Историята на моя живот“)

Има много книги за много велики хора, за гениални личности, за дейци на науката, изкуството и културата, за политици, за хора с обикновена и необикновена съдба, но не са толкова много тези книги, които ни разкриват победата над собствената съдба и триумфа на човешките възможности. Това е именно такава книга, защото тя обяснява живота на една от легендарните личности в човешката история — сляпоглухата американка Хелън Келър.

„Историята на моя живот“ е първата книга от нейното богато и разнообразно творчество, написана през 1902 г., издавана многократно и преведена на десетки езици. Това автобиографично произведение е изключително ценно с това, че то разкрива човешките измерения на личността на Келър, земно, реалистично и логично обяснява нейните изключителни постижения както в ранните й години, така и по-късно. „В началото бях само един малък сбор от възможности.“ Това голямо откровение на Хелън Келър ни връща към изходната точка на нейния духовен път — свързан с едно име, което непременно още тук трябва да споменем — учителката Ан Съливан, човекът, който откри и разбуди таланта, а може би гениалността на Келър. Само на двадесет години, заемайки се с нейното обучение, Съливан превърна положеното от д-р Хоу успешно начало, в класическа система за обучение на сляпоглухи^[1].

Философи, психолози и педагози могат да открият как едно оригинално хрумване на Съливан става причина Хелън да усвои първото понятие — вода.

Съзнавайки по-късно тази важна стъпка в собственото си познавателно развитие, авторката ще напише: „Аз напуснах кладенеца жадна за знания.“

Увлекателно, образно и емоционално книгата отвежда читателя не към тягостното страдание на тишината и мрака, а към привлекателността на слънчевия блясък и духовната светлина, към радостта да се живее. Както писатели и поети, така и широката читателска аудитория биха могли да почувстват богатия и изискан литературен стил на Хелън Келър. С усмивка тя ни води през детските си лудории, майсторски описва природни картини от всички сезони, потапя ни в атмосферата на ловджийските истории и задълбочено споделя своя опит в опознаването на света. Специалните педагози могат да навлязат в някои детайли от нейното обучение, начините на общуване и социализирането й като личност.

Още през 1896 г. посещавайки Кеймбриджкото девическо училище край Бостън, Хелън се обучава съвместно със здравите й връстници. Това е именно новото, което след 4 години специалистите ще обявят официално като начало на интегрираното обучение. Твърде интересно тя описва начина, по който възприема скулптурните произведения и театъра. „Историята на моя живот“ разкрива и любовта й към книгата, уникалното значение, което тя има в нейната съдба.

След този автобиографичен труд Келър ще напише сборника от есета озаглавен „Светът, в който аз живея“, „Моят по-късен живот“, „Хелън Келър в Шотландия“, „Вън от мрака“, „Нека имаме вяра“, „Стъпки във вечерния здрач“, „Учителката Ан Съливан“ и много др. Високо ценена е и поемата й „Песента на каменната стена“.

В тази книга Келър представя първите си срещи с известни дейци на науката и културата от началото на века, като Александър Бел, Марк Твен и др. В продължение на нейния творчески път, тя ще общува с Чарли Чаплин и цялото холивудско съзвездие на XX век, с Неру, Рузвелт и всички американски президенти до смъртта й през 1968 г. Облегната върху рояла и поставила глава върху гърдите му, ще възприема с удоволствие изпълненията на още един искрен приятел — Шаляпин.

Връщайки се към книгата, която държим в ръцете си, ние ще научим и за заниманията на Хелън Келър през свободното време като пълноценен човек. Тя се занимава с ръкоделие, пътувания, гребане, играе шах и карти. Нейният живот и дейност убедително потвърждават известната истина, че при екстремни обстоятелства, например инвалидност, някои относителни стойности за личността се превръщат в абсолютни. След като научава матерния си английски език и усвоява говорната реч, Келър успява да овладее още четири езика: френски, немски, старогръцки и латински. Разбира се, не малко полиглоти в света знаят четири езика, но в условията на слепота и глухота овладяването на няколко езика се счита за абсолютни постижения, признати от световната културна общественост. Освен литературните й произведения с доказана висока стойност, тя се утвърждава и като най-добрия преводач на немска класическа поезия в американската литература.

Хелън Келър развива както научна, така и широка обществена дейност. През 1904 г. тя става бакалавър по изкуствата и е първата жена завършила Харвардския университет. Не след дълго тя е доктор по философия като попада под силното влияние на Уйлям Деймс — главен представител на философията на прагматизма. Редица престижни университети в света й присъждат титлата „Доктор хонорис кауза“. На младини Хелън Келър за известно време се увлича и от идеите на социализма. През 1917 г. тя възторжено поздравява октомврийската революция на болшевиките в Русия и написва няколко утопични статии свързани с бъдещото социалистическо общество. Не след дълго тази страница от живота й е затворена. В 1924 г. тя става съветник на националните и международни въпроси към „Американската фондация за слепи“. В 1936 г. активно участва при създаване на националната служба за сляпоглухи. Хелън Келър разгръща кампания против Втората световна война, а след нейния край, основава фонд за подпомагане на ослепелите войници. През 1952 г. френското правителство й присъжда най-високото си отличие „Кавалер на френския орден“, в 1964 президента Джонсън й връчва медала на свободата.

Веднъж един студент от Бангладеш ме попита какво работя. След като му обясних, той оживено каза: „Значи ти говориш на твоите студенти за Хелън Келър“. — Твърде учуден аз го попитах: „Ти от къде знаеш за Хелън Келър?“. Малко възбудено той отговори: „Как така, в нашите читанки за първи клас има едно разказче за нея.“ Тези думи недвусмислено показват, че личността на Келър е един силно възпитаващ пример за хората от целия свят. Сред личностите, които възпитават американците, тя заема особено място. Трудно може да се намери някой от тях, който да не знае нейното име.

За голямо съжаление тоталитаризма и идеологическото противопоставяне след Втората световна война, попречиха на няколко поколения у нас да се запознаят с живота и дейността на Хелън Келър. Нейните постижения съзнателно бяха омаловажавани и в бившия Съветски съюз.

За първи път нейното име се споменава в България през 1905 г. в една публикация на основоположника на обучението на слепите у нас д-р Донев. През 1936 г. и 1937 г. органът на „Дружеството на българските слепи“ сп. „Съдба“ публикува откъси от две произведения на Келър „Историята на моя живот“ и „Светът, в който аз живея“. По повод десетгодишнината от смъртта й, през 1978 г. в брой 12 на тогавашното списание „Народна просвета“ написах първата обзорна статия за Хелън Келър. За пръв път, нейното име бе споменато по Българското национално радио в 1987 г., чрез една кореспонденция на Георги Тодорчев от Ню Йорк по повод честването на октомврийската революция. От средствата за масова информация днес, безспорно най-много прави българската национална телевизия, която през 1993 г. излъчи документален филм за живота и дейността на Хелън Келър, както и филма за Александър Бел — излъчен през 1994 г., в който се споменава за срещата между тези две личности.

„Историята на моя живот“ издадена в България е вече факт. Още едно име от световната наука и култура става достояние на нашата общественост. Едно име, което категорично доказа неограничените човешки възможности. Това е Хелън Келър.