Мигел Ернандес
Сърцето ти е леден портокал

Сърцето ти е леден портокал,

с недра от мрак и смолести наслади;

под тънката му златна кожа спят

за погледа загадки обещани.

 

Сърцето ти е пламнал в треска нар,

пурпурен сноп, от восъка запален;

огърлици от нежност праща в дар —

на мойта обич знака постоянен.

 

Така е скръбен моят земен дял:

пронизващ студ в сърцето ти откривам —

през преспите напразно пътя търся.

 

Кръжи безспир над моя горък плач,

с надежда свойта жажда да насити,

изсъхналата ми от мъка кърпа.

 

(Из стихосбирката „Светкавица непрестанна“, 1936)