Рафаел Алберти
Просяк

Пее:

Дами и господа-а-а,

за господа, пода-айте

милостиня на стареца-а-а!

 

За господа бога, милостинка за стареца!

Милостинка за стареца, за господа бога!

Ще ми дадат или не, за господа бога?

За господа бога, ще ми дадат или не?

Подайте на бедния старец

милостинка, за бога!

За бога, подайте

милостинка на бедния старец!

Нима никой няма да даде милостиня

за господа бога, на бедния старец?

За господа бога нима никой

няма да даде милостиня на бедния старец?

За бедния старец, който умира от студ,

нима няма да се намери подаяние?

Нима никой няма да подхвърли подаяние

на бедния старец, който умира от студ?

За господа бога, подайте милостинка!

За господа бога, подайте!…

За господа бога!…

За господа!… За бога, за душата, за майката!

Ах, колко кучи синове има на света!

 

(Из стихосбирката „Сценични стихове“)